"Брегове" - Татяна Романо,
Издателство "Стефан Добрев", 2017 г.
Поетесата Татяна Романо е автор на две книги, издадени на руски език, както и на публикации в различни руски литературни сборници и списания. Настоящата стихосбирка представлява подбор, както от нови, така и от някои вече издадени нейни поеми. Надяваме се тези стихове, преведени на бълрагски език, истински да докоснат читателите.
"Нека близостта ви
не бъде прекомерна,
И ветрове небесни
танцуват между вас.
Обичайте се,
но не превръщайте
в окови любовта.
Тя нека е развълнувано море
между бреговете на душата ви."
Джубран Халил Джубран
"За пясъка и хората" - Йордан Динев,
Издателство "Стефан Добрев", 2017 г.
Йордан Динев е автор на четири книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас.
"За пясъка и хората" е негов дебют в художествената литература, обединяващ три поеми, писани в края на 2016 г. и началото на 2017 г.
Те получиха висока оценка от познавачи и ценители, и вярваме, че истински ще докоснат всички читатели.
На една вечеря с приятели в средата на Декември, 2016 г., Данчо Динев ни сподели, че е написал поема и ние от учтивост го помолихме да ни я прочете. Огромно бе изумлението ни, когато в следващите двадесет минути слушахме вдъхновения прочит на едно произведение, което нито един от нас не очакваше. Пясък, земя, вятър и море се сляха в една чудотворна принтча, която ни доведе до космически висини на духовност и просветление.
Малки пясъчни зърна,
всяко за себе си, всяко отделно,
всяко със свтоята форма - тежест, овал
и все пак еднакви.
Постоянно сред равни,
а несравнимо различни.
Пясък, сътворен от време, море и земя -
познато, близко-познато
Триединство!
„Китайска хроника“ – Цветан Стоянов,
Издателство „Стефан Добрев“, 2015 г.
Тони Николов –
Когато Цветан Стоянов слиза от планината
„...Онова, което във време на не-свобода не би могло по никакъв начин да се изкаже гласно, естествено, се превръща в притча. Само така, превъплътена, истината оцелява във времето.
Още от Платоновия „Федър” знаем, че едно и също нещо може да се разкаже с логос или мит, без по този начин митопоетическият разказ да губи нещо от смисъла си (логос). Напротив, така той получава друг, неподозиран прилив на духовна енергия, която засилва динамиката на думите, а езикът започва не само да звучи или искри от смисли, но и да съобщава. Не в опошления смисъл на убитата от злоупотреби комуникативност, за която предупреждава Цветан Стоянов в „Броселиандовата гора”[1], а чрез гмурване в дълбокото и откриване на самото дъно на онази торбичка с бисери, която трябва да бъде извадена, за да стигне за всички. В този Цветан-Стоянов смисъл притчата е „самоизраз с адрес”. Понякога осъзнаваме това веднага, ала по-често Съобщението става факт след десетилетия, когато то ненадейно стигне до нас, сякаш изхвърлено от прибоя на времето, съхранило като океан от смисли не един чуден текст. И ние се озоваваме в ролята на онзи дивак, за когото разказва в Нобеловата си лекция Александър Солженицин – застинали в недоумение край океана от време, държим в ръце този необичаен текст, дар на съдбата, разчитайки отначало обичайната му словоупотреба, без да се догаждаме за по-висшата.[2]
Горе-долу такава е и историята на един от най-необичайните текстове на големия български мислител Цветан Стоянов – „Китайска хроника, или още хроника за срещата между двамата най-мъдри”. Изникнала като по чудо в разлома на тежки исторически времена, тази притча бива изпървом подмината с мълчание, за да се утаи на дъното на историческото време в очакване на други времена, когато нейният „самоизраз с адрес” ще заискри наново в пълнотата на своите смисли.
Убеден съм, че настоящата публикация на „Китайска хроника”, както и нейната драматизация, направена от поета Борис Христов, са първите стъпки на истинското ѝ завръщане...“
[1] Стоянов, Цветан. Броселиандовата гора. – В: Стоянов, Цветан. Избрани съчинения. Т. 1. Културата като общение. София: Български писател, 1988, с.34.
[2] Солженицын, Александр. Нобелевская лекция по литературе, 1972. [онлайн]. – В: Lib. Ru: Библиотека Максима Мошкова. [прегледан 2.05.2015]. http://www.lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/s_nobel.txt_with-big-pictures.html#2
Албум-монография “ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ” - проф. ДИМИТЪР АВРАМОВ,
издателство „Стефан Добрев“, 2013 г.
Проф. Димитър Аврамов е най-значимият български изкуствовед, най-талантливият художествен критик, най-добрият ни познавач на българската и световна живопис. Написаното от него разкрива изключителна култура, ерудиция, каквато малцина у нас са притежавали. Той бе видял много от световните музеи и галерии, можеше да говори с часове за една или друга картина, независимо от коя епоха е. Спомняше си къде точно е поставена в съответната галерия творбата на някой художник. Знаеше какви ли не подробности за различните стилове, за техния генезис и по-нататъшно развитие, за боите от палитрата на художниците, за живота им, за местата, където са погребани. В личната му библиотека имаше безчет албуми с репродукции, които бе закупувал у нас и в чужбина. Самият той рисуваше добре. И литературата можеше да чете с очите на художествения критик, на човека, който и в художествената словесност виждаше формата и баграта.
Книгите и монографиите на проф. Димитър Аврамов, както и множеството текстове от периодиката, открояващи неговата огромна дарба и неспокоен дух, винаги са отстоявали истината и красотата. Доказателство за това са капиталните му трудове “Естетика на модерното изкуство” (1969, 2009), „ Бодлер”(1985, 2010), “Майстора и неговото време” (1989), “Диалог между две изкуства” (1993), “Летопис на едно драматично десетилетие”(1994), “Етюди върху модернизма” (2010), които го представят като гражданин и демократ, проникнал дълбоко в същността на драматичното ни минало и настояще.
Написаното за художниците ни от Захари Зограф, Доспевски и Мърквичка до Жорж Папазов, Лика Янко, Димитър Казаков, Георги Божилов и още много други доказва какво беше и какъв ще бъде завинаги в културата ни проф. Димитър Аврамов. Една изключителна проницателност, вкус, умение да откроиш самобитното в съдбата и творчеството на художника.
В малката като обем монография за големия Златю Бояджиев се откроява творческата и човешката същност на един от майсторите в нашето изобразително изкуство. Аврамов е съумял да открои спецификата на едно крупно дело, проследявайки израстването на художника, своеобразието на неговите търсения и постижения.
Още в началото на своята монография той казва: "Какво би представлявал талантът без творческата воля, без упорството да се преодоляват препятствията: професионални, житейски, социални, психологически - безбройните изкушения, които отлично познават слабостите на нашата природа, и тъй умело ги използват, за да ни отклонят от дълга, от призванието? Колко угаснали надежди, колко преждевременни мъртъвци знаем в изкуството, които са притежавали в изобилие всичко освен едно - и оказва се, най-важното - волята! Условията - кой ще ги отрече? Те стимулират или противодействат. Те могат да поведат художника по най-удобните и най-преките към целта пътища. Но могат и да се изправят заплашително пред него - като Ангела пред Яков. И тогава започва страшната и самотна битка - не до зори, както е казано в Писанието, а понякога до гроб. И тъкмо размахът и продължителността на тази битка определят безпогрешно силата и трайността на таланта. И съдбата на художника - смъртта или безсмъртието му." Предизвикани от мисълта за необичайното, драматичното в съдбата на художника, тези думи ни въвеждат не само в така въздействащия анализ на сътвореното от Златю Бояджиев, но са и израз на онова неизменно разбиране и убеждение, каквото Аврамов имаше, пристъпвайки към творчеството на един или друг художник.
Книгата “Златю Бояджиев” като текст и албум /отпечатана на български, английски и френски език/ с най-представителното и значимото, създадено от големия ни художник и събрано за пръв път от всички галерии в страната, е отлично постижение не само за издателство “Стефан Добрев”, но и въобще за издателската дейност у нас.
За книгата „Страница от политическото ни възраждане“
от Марко Д. Балабанов,
издателство „Стефан Добрев“, 2014 г.
Настоящото издание на „Страница от политическото ни възраждане“ е внимателно осъвременен вариант на книгата, чието първо появяване е през 1904 г.
Книгата е уникална по стойност – без никакво преувеличение. Представлява документален разказ на автора и неговия верен сподвижник и другар Драган Цанков за изключителната им мисия през есента на 1876 г.
По същество това е дипломатическа мисия, на съвременен език – политическа совалка, макар двамата да не са нито дипломати, нито депутати. Значението на мисията е огромно – двамата българи, ако не въздействат пряко на последвалите събития – Освободителната за България Руско-турска война, то донякъде им повлияват като един вид катализатор.
Освен точното описание на обстановката, събитията в хронологичен ред и с текстове от дневника на автора, много писма, меморандуми и различни други документи, авторът дава безценна по своята автентичност представа за жестокото за българите време след Априлското въстание и за атмосферата на гонения спрямо нашия народ.
Тази на пръв поглед невъзможна мисия да се изпратят двама „делегати“ по цяла Европа има неописуем успех. М. Балабанов и Д. Цанков се срещат със самият цар-император на Русия, с министър-председатели (вкл. Бисмарк) и с външни министри, публикуват материали, участват в митинги за подкрепа на българското население и жертвите от въстанието по цяла Европа, осъществяват успешна медийна кампания в противовес на платените медийни манипулации на Османска Турция, целящи брутално да изопачат ужасните факти за турските жестокости по потушаването на Априлското въстание.
Прогресивна Европа получава „от първа ръка“ богата информация за страната ни, за хората, за тежката борба за национално освобождение. Тази информация е била изключително нужна в този момент. Тъжно е, че това толкова достойно дело на двама велики българи бе потънало в забрава безкрайно дълго време и дори известни наши историци не знаеха за него или бяха склонни да го пренебрегват. А в тази книга документ има безценни и за нашето съвремие примери за родолюбие и безкористна служба на България! Които трябва да помним и от които трябва да се учим!
„Архитектурни истории“ – арх. Стефан Добрев
Често съм се питал защо толкова малко хора се интересуват от архитектура и защо училищната програма не включва изучаването поне на някои генерални принципи или основни факти. Повечето книги на тази тема се четат трудно, като че ли авторите им привилегироват изискания стил и сложния изказ пред съдържанието. От друга страна, редките издания, адресирани към широката публика, са често прекалено елементарни и на границата на поучителното. За жалост, понякога плащаме скъпо нашето незнание, тъй като всички сме зависими от изградената ни заобикаляща среда -- от жилището до работното ни място, от обществените сгради до градските пространства: целият свят е архитектура, а ние, хората, сме просто обитатели!
В действителност, сградите ни засягат много повече отколкото можем да си представим. Те влияят на настроението ни, както и на много аспекти от нашия живот и дори в известен смисъл го моделират. Затова би трябвало постоянно да обогатяваме познанията си в тази област.
Архитектурни Истории e повече литературно произведение, отколкото научен труд, тъй както и според мен архитектурата е повече изкуство, отколкото точна наука. Подхождайки към тези теми с опита ми на практикуващ архитект, но от позицията на обикновен ценител, аз се стремя да разкажа по най-простия и кратък начин своите преживявания и размисли, свързани с някои от най-вълнуващите съвременни сгради, както и за техните велики автори. Откровено споделям идеите и убежденията си, плод на дългогодишни наблюдения и анализи, без да претендирам, че имам монопол върху истината. По принцип хората считат, че архитектурните теми са сложни, дори скучни, но се надявам, че в случая повествователната форма ги прави достъпни и увлекателни. Тъй като живеем в една динамична епоха и страдаме хронично от липса на време, се постарах да кажа повече с по-малко думи и признавам, че това не беше лесна задача. Така се родиха тези кратки есеистични разкази на архитектурни теми.
Виждам света като диалектика: можем да бъдем същевременно ученици и учители. И в крайна сметка поех предизвикателството да адресирам тази книга към всички: от общата публика до студентите и професионалистите. Замислих я като кратко въведение в съвременната архитектура, която да провокира любопитство и жажда за знание, както и дебати, но без да се стига до полемики.
Надявам се, читателите да научат от тези разкази интересни факти и да доизградят своите убеждения и светоглед. Това ще им позволи да разбират и оценяват по-добре архитектурата, и постиженията в нашия “мъдър свят от стъкло и бетон”!